Уважаеми Колеги,
Във връзка с провежданите обществени консултации за изменения и допълнения на текстове от Наредба № 2/2015 г. за вещите лица, ви представяме за информация становища на Камарата на арбитражните и на съдебните експерти, предлагани от сдружението, които са актуални и към момента.
Надяваме се да бъдат взети под внимание с оглед подобряване дейността по съдебно експертизиране – в частност, и на съдебната система като цяло, както и в полза на обществото ни.
УС на Сдружение КАСЕБ
www.cajeb-bg.org/post/становище-на-камарата-на-арбитражните-и-на-съдебните-експерти-в-българия-касеб
May 12, 2020
СТАНОВИЩЕ на Камарата на арбитражните и на съдебните експерти в България (КАСЕБ)
ОТНОСНО: Проект на Закон за допълнение на ЗСВ, с отношение към дейността на вещите лица;
Уважаеми дами и господа,
За да може резултатът от някоя дейност да бъде оценен и остойностен, както е предвидено в предложението за Проект на Закон за допълнение на Закона за съдебната власт, следва кумулативно да са налице следните основни предпоставки:
1. Да съществува методология за оценка на дейността – в конкретния случай по извършване на съдебна експертиза.
2. Да се прилагат конкретно разработени подходи и методи за извършване на съдебни експертизи.
3. С изискванията и реда при възлагането и извършването на съдебни експертизи да са добре запознати както възложителите (наричани „заявители“ в проекто-закона), така и изпълнителите – вещите лица.
4. Заявителите следва да притежават базови научни познания в областта, в която е извършена съдебна експертиза, за да са в състояние да преценят и оценят качеството на изпълнение.
Нито едно от гореизброените не е изяснено в достатъчна степен в нормативната ни уредба относно приложимия по настоящем модел на съдебната експертиза. Особено отчитайки последното, което в научната практика е познато като „познавателен парадокс“ – заявителите, които поради неналичие на специални знания в дадена научна област, възлагат съдебни експертизи, е предвидено в проекто-закона да дадат оценка за качеството на изпълнение от вещото лице, и на тази основа да се формира негов рейтинг.
Съвършено очевидно е според нас, че първоначално следва да се разработи концептуален модел на съдебната експертиза в съдебната ни система – в съответствие с развитието на правната доктрина у нас и с добрите европейски практики, и едва след това да се усъвършенстват отделните елементи, включително и чрез АИС.
Все пак къща се строи откъм основите, а не от поръчката и монтажа на прозорците (местата за наблюдение и контрол).
В тази връзка прилагаме на Вашето внимание наши писмени предложения до министерството на правосъдието от м. 05.2018 г., по които до момента нямаме информация да са предприети каквито и да било действия.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК възразяваме срещу приемането на заявения Проект на Закон за допълнение на ЗСВ.
инж. ик. Любомир П. Герджиков –
Председател на УС на КАСЕБ
……………………………………………………………………
изх. № 12/25.05.2018 г.
ДО
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
С Т А Н О В И Щ Е
от Сдружение „Камара на арбитражните и на съдебните експерти в България”
ОТНОСНО: Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2/2015 г. на МП за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, публикуван на 27.04.2018 г. на интернет сайта на Министерството на правосъдието;
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
Сдружение „Камара на арбитражните и на съдебните експерти в България” е неправителствена организация, юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, регистрирано с ЕИК 177223060.
Сдружението включва в състава му специалисти с висока квалификация и опит, осъществяващи експертна дейност, в т.ч. и по възлагане от органите на съда и на досъдебното производство.
На 27.04.2018 г. на интернет сайта на Министерството на правосъдието, в раздел Нормативни актове/Проекти на нормативни актове беше публикуван за обществено обсъждане проект на НИД на Наредба № 2/2015 г. на МП за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
Като пряко заинтересовани от положенията в Наредбата, и на основание чл. 69 (1) от АПК, представяме на вниманието Ви в процедурата по обществено обсъждане следните наши писмени възражения и бележки:
1. За най-съществено считаме да бъде еднозначно изяснен и отразен в нормативните документи характера на експертната дейност в съдебния процес – представляващ присъщо-необходима база за определяне на всички последващи положения, нормативно регламентиращи този вид дейност.
Настоящата съдебна практика по казуси, касаещи съдебни експертизи, мотивира свои решения изхождайки от положението, че възникващите отношения при възлагане на експертни проучвания в досъдебната и в съдебната фази на процеса, са с административно-правен характер, т.е. имат характера на принуда.
Общоизвестно е, че новата ни Конституция не допуска извършването на принудителен труд, освен в случаите на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.
Ето защо настояваме при нормативната регулация на експертната дейност в досъдебното производство и в съдебния процес, работата по извършване на съдебни експертизи да бъде регламентирана като доставка на услуга, каквато е уредбата в повечето страни от ЕС.
Прочее в случай, че горното е неприемливо, ще настояваме да се заплаща на съдебния експерт освен възнаграждение и разноски, също и обезщетениеза извършването на съдебни експертизи, както е предвидено например в Германия и Австрия, както е било възприето изначално и в съвременната ни правна система – чл. 468 от Закона за съдопроизводството (1882 г.).
2. Във връзка с гореизложеното считаме, също така, че извършването на съдебни експертизи в наказателния и в гражданския процес следва да бъде отделно регламентирано, тъй като понастоящем НПК определя съдебната експертиза като доказателствен способ, докато ГПК я отнася към доказателствените средства.
Това обстоятелство има за последствие нееднозначно отношение към допълнително проучвани от съдебните експерти материали и документи, с оглед процесуалната природа на доказателствата в съдебния процес.
3. Отчитайки сложния характер на отношения, които често възникват при съдебни спорове и съответно възлагани по тях съдебни експертизи, както и все по-широко навлизащите съвременни научно-технически и икономически модели, нереалистично е очакването единствено отделни специалисти да изработват заключения, поради което считаме, че следва да бъде допуснато възлагане на експертни дейности в съдебния процес също на юридически лица – така, като е при други сходни дейности като одитиране, оценки и в адвокатурата.
Такава е и регламентираната практика в страните от ЕС.
4. С оглед равнопоставеност на страните в съдебния процес и наличие на възможност за най-добра защита на техните интереси, считаме за необходимо да се допусне прилагането и разглеждането в съдебния ни процес и на частни експертизи – по възлагане от участващите страни.
Това също е регламентирана практика в част от страните от ЕС.
5. Налице са и много други ненадлежно определени области на нормативна регулация на института на съдебната експертиза – като например касаещите подбора на квалифицирани специалисти, тяхно назначаване и отвод в съдебния процес, определяне и заплащане на възнаграждения и разноски, гаранции за правилност на заключенията и отговорност при неверни заключения, и други, за които тук няма да навлизаме в детайли.
Същественото е, че вече десетилетия сформираните работни групи към Министерството на правосъдието не спомагат за подобряване на регламентацията на дейността по извършване на съдебни експертизи – напротив, наблюдава се влошаване на качествените показатели, поради което
ПРЕДЛАГАМЕ:
І. Да бъде отменен чл. 403, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
ІІ. Наместо това да бъде нормативно заложено, по аналогия с регламентацията на дейността на адвокатурата:
Институтът на съдебната експертиза е свободен, независим и самоуправляващ се. Той подпомага органите на досъдебното производство и на съда, както и учрежденията, гражданите и юридическите лица при изясняването на техните права и законни интереси.
Организацията и редът за дейност на института на съдебната експертиза се уреждат в отделен закон.
Надяваме се с настоящото да сме били полезни и оставаме на разположение за допълнителни уточнения при необходимост,
С уважение,
/п/
................................................................
инж. ик. Любомир П. Герджиков –
Председател на Управителния съвет на КАСЕБ